Долавяш ли моята есенция ,

пронизваща се от закърпеното ми съществувание?

Долавяш ли полъха ,който вятъра разнася ,
долавяш ли ме ?

Не ти ли напомнят на мен всички всички рози,
макар само една от тях да се е докоснала до мен

Тази моя нотка на изящество кара ли кръвта ти да да жили вените ти ,
или пък сърцето  бясно да се блъска о гърдите,
а душата да пищи и стене някъде там ..където чувствата за теб съществуват

о,слабост, ти си непроницаема,
очи от стомата
сърце сякаш от камък
на вид ,сякаш за теб времето е просто едно нещо относително
просто дума..
ти си просто нещо съществуващо
изпаднало в кататония
изгубено
отхвърлящо

о,слабост,аз заспивам всяка вечер с мисълта за теб,
докато ти обикаляш света на самотниците
изгубили себе си.

І
Грубо се смее в лицето ми съдбата
но,да падна на колене пред теб?
не,по-добре да обичам Сатаната.

та,какво става с мен самата?
иде ми да се хвана за главата ..

Трябва да сляза от небесата,
но сляза ли попадам в бездната,
в клопката на моите чувства
чувам  писъците на моите мисли

Ножовете на реалността ме пронизват мощно в сърцето.
„ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА“   ,шепот се носи

момиче-самодивско,земно и диво
приковано за границите на възможното,
попаднало в снежна вихрушка,
прободено от ледени висулки
носещо се архаично из
разкол

ІІ

На вид цвете,но ПЛЕВЕЛ съм аз
спри ме,охлади страстта ми,
аз се самозапалвам,
желаейки те,
скоро от мен ще ще остане само пепел

но пепел щом има,
огън е горял

дяволски огън,
гаснещ по ангелски очи

очи ледени,дълбоки,
изгубена,рея се търсейски елмаз

о,очи от стъкло ,
само моето кехлибарено отражение ли виждате?
о,прикомерно зло,
о,по-добре да ме ненавиждате

не е завършено .

И пак беше за един кретен .

Гррррр..Имам чувството ,че няма да издържа,честно . Дали хората с каменни сърца не живеят повече и може би по-добре? Имат ли грижата да се срамуват от себе си и от чувствата си ,като вобще нищо не чувстват.Засега не съм срещала толкова студени хора,но се питам :нямаше ли да е по-добре и аз да бях такава? Понякога просто усещам как ще се пръсна ..сърцето ми ще се пръсне като ..като раздрусана кола.Защо трябва да съм такава? Защо не мога да се контролирам?Не мога да контролирам сърцето си .А някой може ли? Не мога да контролирам мислите си.А трябва ли?

Гледайки те се чудя … на кое се наслаждавам в момента? На красивото лятно небе или студената зимна приказка?

гледайки те
мечтая
но,уви
потъвам в безкрая

всичко е потънало в мраз,
в оковите на тишината

и облаци ,закриващи последната ледено-студена искрица ЖИВОТ,
и ледени капки падащи от ледения здрач

ледена приказка с тъжен край

Едно тъпо стихотворение,което бях написала за някого .Той дори не го заслужава.

Мисля да започна да пиша по-често в този си мой блог ,за да мога да освобождавам душата си от напрежението и всичките тревоги .Бих искала да живея по-безгрижно и свободно .Никога не бих си признала ,но аз съм тъжен и самотен човек.Обичам усамотението,спокойствието ..бичам да си лежа и да гледам небето ..или пък как листата падат .Това е друга тема ..нека по същество .

Днес е един от поредните горещи дни ..които мразя.Мразя като цяло лятото .Ужасно топло е и всички са полудели да ходят по плажовете .На мен също ми е приятно да ходя на плаж от време на време ,но да ходя всеки ден -по-скоро не. Бих искала да ходя на плаж с много хора ,защото е по-забавно ..но ме е срам от тялото ми . Не че не полагам огромни грижи за него,но все пак .. .Другото е ,че не се чувствам достатъчно жена .Когат карам скейт гледам да нося по-удобни дрехи ,гледам и да не закриват по-голямата част от плътта ми .Потя се ужасно много,за което и не слагам грим .Падам,удрям се,насинявам си краката . Знам ,че всичкото трепане си заслужава.Заслужава си да се трудиш ,за да постигнеш нещо,особено ако е нещо,което обичаш да правиш примерно.Но като си представя колко отблъскваща мога да бъда и малко се натъжавам . И отново ключова роля има донякъде любовта .Нямам нужда толкова някой да ми каже,че съм хубава,или сладка or something ,но наистина имам нужда някой да ме кара да се чувствам красива .И се надявам този някой скоро да се появи ,защото  колкото и достойство,колкото и самочувствие да имам ,страх ме е ,че ще се превърна в мижитурка .

<object width=“425″ height=“343″><param name=“movie“ value=“http://skate.besttrick.com/api/contest/king-of-skate/player.swf“/><param name=“FlashVars“ value=“trickId=10xFi7C37″/><param name=“wmode“ value=“opaque“/><param name=“allowScriptAccess“ value=“always“/><embed src=“http://skate.besttrick.com/api/contest/king-of-skate/player.swf“ type=“application/x-shockwave-flash“ flashVars=“trickId=10xFi7C37″ wmode=“opaque“ allowScriptAccess=“always“ width=“425″ height=“343″></embed></object>

Разумът се бунтува
Сърцето иска
Душата има нужда

Тялото бленува.

Как те искам,как те желая,ти ,единствен образ  във фантазиите ми ..
захвърлен от сътворението
блещукащ там
чакащ
жадуващ

Ангел неземен,
ангел самотен
роден от нежност,потопена в малко цинизъм

единствен
неповторим

как те искам
как те желая

Ти,ти ,който ме даряваш с цветен дъжд,
когато всичко  е  сиво

Ти,единствен,който може да ме вазпламени,
да ме прегори от страст

Ти,който можеш от пепелта да направиш огън

Ти
Ти
Ти

как те искам
как те желая
Ти ,с който искам да си поделя златната ябълка,
сладката ябълка на греха

Ти,който караш кожата ми да настръхва,
Ти ,който правиш от сълзите усмивки

Сърцето пише песен,
душата я усеща

Тялото я възпява.

Ти,за който времето е просто игра.

Ти
Ти
Ти

единствен Ти.

мечтаният Ти.
 

П.С      “ Всяко Аз търси всяко Ти. “

        А дали всяко Аз намира всяко Ти?

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери, 4 години

                              ****

„Някога някой учил ли те е как да обичаш?-отговори ми с въпрос тя.
Дали четеше мислите ми?
-Макар никой да не те е учил,ти можеш да обичаш,както и всяко човешко същество.Как си се научил!Не си се научил,повярвал си.Вярваш и затова обичаш.

Паулу Коелю-Вещицата от Портобело

“Има любов,която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб. Има любов,която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива. Има любов,която чакаш много дълго, а тя никога не идва, но има и такава любов, която идва за да остане едновременно и в миналото и в бъдещето. За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена, дори и ако тази любов опустоши сърцата завинаги. Понякога не знаем, че е любов докато не заболи, а заболи ли вече е късно…”

Красиво е ,нали?