І
Грубо се смее в лицето ми съдбата
но,да падна на колене пред теб?
не,по-добре да обичам Сатаната.
та,какво става с мен самата?
иде ми да се хвана за главата ..
Трябва да сляза от небесата,
но сляза ли попадам в бездната,
в клопката на моите чувства
чувам писъците на моите мисли
Ножовете на реалността ме пронизват мощно в сърцето.
„ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА“ ,шепот се носи
момиче-самодивско,земно и диво
приковано за границите на възможното,
попаднало в снежна вихрушка,
прободено от ледени висулки
носещо се архаично из
разкол
ІІ
На вид цвете,но ПЛЕВЕЛ съм аз
спри ме,охлади страстта ми,
аз се самозапалвам,
желаейки те,
скоро от мен ще ще остане само пепел
но пепел щом има,
огън е горял
дяволски огън,
гаснещ по ангелски очи
очи ледени,дълбоки,
изгубена,рея се търсейски елмаз
о,очи от стъкло ,
само моето кехлибарено отражение ли виждате?
о,прикомерно зло,
о,по-добре да ме ненавиждате
не е завършено .
И пак беше за един кретен .