шансони и цинизъм
нежно се преплитат
в мен.
гласове галят
сладко
разтопения лед
в гърдите
цинизъм
хвърля скреж
ледени висулки
прелитат в
стрели
чужди сенки
обгръщат ме
мъгла,
гали ме
шепот,
приспива ме
лягам в
безтегловност
рея се,
спъвам се в розови облаци
смея се,
отново съм
аз
детето
крилато
старите прашасали завивки
скърцащото легло
дървената рамка
старият грамофон
старите песни
измисленият миг
на шансони и цинизъм.
