Обичам те.
Исках да си до мен.
Обичах те.
Искам да си до мен.

Бяхме никакви.
Станахме някакви.
а сега пак сме никакви.
Непознати хора,по непознати улици.

Туптяха две сърца.
Бяха усмихнати тези две лица.

Ставах с усмивка.
С мисълта за теб.
С любовта,която поддържаше ми жива.

Лягах с усмивка.
Извморена ..от мисли за теб,не заспивах.
което е малко жалко,за училище понякога се успивах.

Но нищо,стигаше ми тогава,чу чувах сърцето ти как тупти ..
не ми трябват думи и действия..
туп-туп-туп ..аз знаех,че си с мен.
знаех,че това сърце туптеше за мен.

не спираше да тупти..
туп-туп-туп…туптеше .

и сега тупти..
но отново непозанти сме..

иска ми се отново да вървя по непозната улица,по която вървеше и ти ..
да имам възможност да те запозная с новото си аз,което никога не си познавал..
да видя непознатото у теб,за което винаги съм мечтала.