Изгубен

Той се събуди в мрака.Уплашен.
Беше жаден за прясна кръв,гладен беше за чиста плът.
Изпитваше голяма лекота,но сякаш бе го сполетяла слепота.
Не знаеше къде се намира.
Къде ли в тази тъмнина той се взира?
За първи път Той в непознат свят се събуди и сякаш за първи път прашинката пробуди.
Сляпа тъмнина.
Беше сам самичък,насред път неосеян от светлина..Път,който той не виждаше,но знаеше,че върви по него.
Чувстваше се свободен,свободен да бъде такъв какъвто си иска.

Дали слепотата го притесняваше?!
А чуваше ли нещо?!
Той,както всеки човек,имаше очи и уши.Не е нещо странно да имаш очи и уши O_O
Единственото,което чуваше,беше неговото дишане,ускорено,изпълнено с лека тревога.
Виждаше …тъмнина.

Беше гладен.
Нуждаеше се от нещо,което да засищи глада му.
Той усещаше как духа му стене.
В мозъка му ясно се открои едно кратко изречение : “ …Убивай,за да останеш жив.Убивай,за да не бъдеш погълнат . „
Погълнат от какво?От тъмнината?
Той никога не беше изпитвал такъв глад.
Той искаше да мачка,да чупи кости,да разкъсва.Той беше това диво животно,този смъртоносен хищник,скитащо из джунглата,търсейки жертва,която да му предостави този елексир на живота,макар и не толкова ефикасен.
Той седна.Очуди се,че има гравитация.
Седна на студената каменна под и ..заплака.
Не знаеше защо.Дали,защото го преследваше чувството да убива,или защото беше погълнат от непознат свят..или защото беше сам..
Той беше като едно привидение.
Сляп за всичко,с избодени очи от тъмнината.
За миг спря да плаче.ЗАчуди се.
Кое беше по-добре?Да си затворен като че ли в клетка,гледащ живота отстрани,обречен на бавна и мъчителна гибел,чувствайки  и виждайки болката около теб…
…или свободен,но изгубен .Чувствайки се като демон,давещ в собствената си болка и отчаяние.