Тъмнина

Тъмнина …Усещаш я..усещам я..сякаш си едно пространство,в което нахлува пушек…като димка,която те удимява.Не виждаш нищо..не виждам нищо..МЪГЛА!Само мрак и тъмнина…
Къде съм сега? А ти къде си?Духът ми блуждае някъде …къде съм?
Това сякаш е черна дупка..аз съм засмукана от черна дупка.Няма нищо останало от мен.Духа ми,някъде там,търси останалата част от мен,душата ми..
Дали някога ще намеря себе си в тази тъмнина?
Ще успея ли да открия душата си?
НЕ!
Това не е черна дупка!Това е демон..НЕ!Аз съм демон…не,тялото ми..Някой друг се е вселил в него…някой демон!ДЕМОН!ДЕМОН!ДЕМОН!
Какво остана от мен?От мен остана само отражение..От мен лъха само тъмнина,аз съм демон вече..а душата ми се рее някъде ..ако ще ,черна дупка да е..тя просто я няма..Сега това няма значение ..аз съм демон и ще сея тъмнина и рузруха..Мен вече ме няма..не мога да се боря на страната на доброто..не мога да се боря..бях доброволно снета от „трона“ си ..но аз се предадох..бях измамена,надхитрена от тъмнината..
Сега аз съм демон ..и ще сея разруха..Ще отнема душата на някой друг,без да питам ..
Дали той ще се предаде,както се предадох аз?