Долавяш ли моята есенция ,
пронизваща се от закърпеното ми съществувание?
Долавяш ли полъха ,който вятъра разнася ,
долавяш ли ме ?
Не ти ли напомнят на мен всички всички рози,
макар само една от тях да се е докоснала до мен
Тази моя нотка на изящество кара ли кръвта ти да да жили вените ти ,
или пък сърцето бясно да се блъска о гърдите,
а душата да пищи и стене някъде там ..където чувствата за теб съществуват
о,слабост, ти си непроницаема,
очи от стомата
сърце сякаш от камък
на вид ,сякаш за теб времето е просто едно нещо относително
просто дума..
ти си просто нещо съществуващо
изпаднало в кататония
изгубено
отхвърлящо
о,слабост,аз заспивам всяка вечер с мисълта за теб,
докато ти обикаляш света на самотниците
изгубили себе си.