<object width=”425″ height=”343″><param name=”movie” value=”http://skate.besttrick.com/api/contest/king-of-skate/player.swf”/><param name=”FlashVars” value=”trickId=10xFi7C37″/><param name=”wmode” value=”opaque”/><param name=”allowScriptAccess” value=”always”/><embed src=”http://skate.besttrick.com/api/contest/king-of-skate/player.swf” type=”application/x-shockwave-flash” flashVars=”trickId=10xFi7C37″ wmode=”opaque” allowScriptAccess=”always” width=”425″ height=”343″></embed></object>

Разумът се бунтува
Сърцето иска
Душата има нужда

Тялото бленува.

Как те искам,как те желая

Как те искам,как те желая,ти ,единствен образ  във фантазиите ми ..
захвърлен от сътворението
блещукащ там
чакащ
жадуващ

Ангел неземен,
ангел самотен
роден от нежност,потопена в малко цинизъм

единствен
неповторим

как те искам
как те желая

Ти,ти ,който ме даряваш с цветен дъжд,
когато всичко  е  сиво

Ти,единствен,който може да ме вазпламени,
да ме прегори от страст

Ти,който можеш от пепелта да направиш огън

Ти
Ти
Ти

как те искам
как те желая
Ти ,с който искам да си поделя златната ябълка,
сладката ябълка на греха

Ти,който караш кожата ми да настръхва,
Ти ,който правиш от сълзите усмивки

Сърцето пише песен,
душата я усеща

Тялото я възпява.

Ти,за който времето е просто игра.

Ти
Ти
Ти

единствен Ти.

мечтаният Ти.
 

П.С      ” Всяко Аз търси всяко Ти. ”

        А дали всяко Аз намира всяко Ти?

Да вярваш,значи да обичаш

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери, 4 години

                              ****

“Някога някой учил ли те е как да обичаш?-отговори ми с въпрос тя.
Дали четеше мислите ми?
-Макар никой да не те е учил,ти можеш да обичаш,както и всяко човешко същество.Как си се научил!Не си се научил,повярвал си.Вярваш и затова обичаш.

Паулу Коелю-Вещицата от Портобело

Love love love

“Има любов,която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб. Има любов,която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива. Има любов,която чакаш много дълго, а тя никога не идва, но има и такава любов, която идва за да остане едновременно и в миналото и в бъдещето. За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена, дори и ако тази любов опустоши сърцата завинаги. Понякога не знаем, че е любов докато не заболи, а заболи ли вече е късно…”

Красиво е ,нали?

Опитвам се да мисля .
Кълбо от мисли.
 Истина ли беше ти?
…Или беше падналия ангел,от който така се нуждаех ..
Ти стопли дъха ми,посипа сърцето ми с капчици нежност .Ти беше лекарството за душата ми. Слънцето насред бурята. Ти беше чудото,в което не вярвах .
Как може да откриеш толкова силен пламък в очите на някого,който зърваш за първи път в живота си? Това ли е любовта?

Да усещаш свободата .Да усещаш как летиш без да се отлепяш от земята.  Да гледаш със сърцето си красотата,оято никога не си успял да видиш. Да се озовеш в друг свят.В света на  сбъднатите мечти.

ДА ВИДИШ,ЧЕ  ВСИЧКО  Е ТОЛКОВА КРАСИВО!

 След като ти изчезна,аз се събудих отново в онзи грозен свят,изпълнен с мрак и нечистота .
Студено ми е.

Обичам те.
Исках да си до мен.
Обичах те.
Искам да си до мен.

Бяхме никакви.
Станахме някакви.
а сега пак сме никакви.
Непознати хора,по непознати улици.

Туптяха две сърца.
Бяха усмихнати тези две лица.

Ставах с усмивка.
С мисълта за теб.
С любовта,която поддържаше ми жива.

Лягах с усмивка.
Извморена ..от мисли за теб,не заспивах.
което е малко жалко,за училище понякога се успивах.

Но нищо,стигаше ми тогава,чу чувах сърцето ти как тупти ..
не ми трябват думи и действия..
туп-туп-туп ..аз знаех,че си с мен.
знаех,че това сърце туптеше за мен.

не спираше да тупти..
туп-туп-туп…туптеше .

и сега тупти..
но отново непозанти сме..

иска ми се отново да вървя по непозната улица,по която вървеше и ти ..
да имам възможност да те запозная с новото си аз,което никога не си познавал..
да видя непознатото у теб,за което винаги съм мечтала.

Бях тъжна.
Бях самотна.
Бях разочарована.
Бях наивна.
Бях отчаяна.
Не бях на себе си.
Но …

Затворих очи.
Валеше дъжд.Дъжд от усмивки.
аз съм щастлива.
валеше дъждът.
намокрих се.
усмихнах се.
Чувах звуци..
чувах гласове…шумове ..нещо шептеше там..
в пустотата изпълнена със светлина
огледах се.
Бях заобиколена от хората,които обичами винаги съм обичала.
Запитах се.Къде съм? ..
и си отговорих..
Аз съм тук и сега..
И животът ми ще е ТАКЪВ,ако пожелая да бъде такъв.

 

усмихвам се.
обичам.
вярвам.

Изгубен

Той се събуди в мрака.Уплашен.
Беше жаден за прясна кръв,гладен беше за чиста плът.
Изпитваше голяма лекота,но сякаш бе го сполетяла слепота.
Не знаеше къде се намира.
Къде ли в тази тъмнина той се взира?
За първи път Той в непознат свят се събуди и сякаш за първи път прашинката пробуди.
Сляпа тъмнина.
Беше сам самичък,насред път неосеян от светлина..Път,който той не виждаше,но знаеше,че върви по него.
Чувстваше се свободен,свободен да бъде такъв какъвто си иска.

Дали слепотата го притесняваше?!
А чуваше ли нещо?!
Той,както всеки човек,имаше очи и уши.Не е нещо странно да имаш очи и уши O_O
Единственото,което чуваше,беше неговото дишане,ускорено,изпълнено с лека тревога.
Виждаше …тъмнина.

Беше гладен.
Нуждаеше се от нещо,което да засищи глада му.
Той усещаше как духа му стене.
В мозъка му ясно се открои едно кратко изречение : ” …Убивай,за да останеш жив.Убивай,за да не бъдеш погълнат . “
Погълнат от какво?От тъмнината?
Той никога не беше изпитвал такъв глад.
Той искаше да мачка,да чупи кости,да разкъсва.Той беше това диво животно,този смъртоносен хищник,скитащо из джунглата,търсейки жертва,която да му предостави този елексир на живота,макар и не толкова ефикасен.
Той седна.Очуди се,че има гравитация.
Седна на студената каменна под и ..заплака.
Не знаеше защо.Дали,защото го преследваше чувството да убива,или защото беше погълнат от непознат свят..или защото беше сам..
Той беше като едно привидение.
Сляп за всичко,с избодени очи от тъмнината.
За миг спря да плаче.ЗАчуди се.
Кое беше по-добре?Да си затворен като че ли в клетка,гледащ живота отстрани,обречен на бавна и мъчителна гибел,чувствайки  и виждайки болката около теб…
…или свободен,но изгубен .Чувствайки се като демон,давещ в собствената си болка и отчаяние.

Тъпо Поли,тъпо,тъпо

За Бога!
имам толкова много време,а то пропилявам с разни шитове.
Имам няколко нови неща,които трябва да публикувам..а и трябва да седна да попиша.
В момента ми е някакво такова..никакво.
Значи,скоро ще ми дойде вдъхновението ..ухааа.
Ади